Започваме с това къде те НЕ ОСТАВАТ
Детайл от Solo2, който остава незабелязан при първото използване, но е най-голямата разлика със съобщенията, които използваш всеки ден: твоите съобщения не се записват на нашите сървъри.
В най-разпространените днес съобщения, когато изпращаш нещо на някого, това съобщение пътува през сървърите на компанията, която ти предоставя услугата. Съдържанието обикновено е криптирано, да, но физически съобщението е там: преминава, копира се по пътя, понякога се запазва известно време, докато получателят се свърже. В Solo2 не е така. Това, което пишеш, пътува директно от устройството на пишещия до устройството на четящия. А когато директната връзка не е възможна, то преминава криптирано през нашето огледало, което не записва нищо. Без копие, без пощенска кутия, без междинна спирка, където да остане нещо.
Защо това вече те защитава
Това, което е на сървърите на други хора - дори криптирано - е нещо, което съществува. Там е. Под правен натиск може да бъде поискано, в случай на бъдещо нарушение може да изтече, с време и ресурси може да бъде анализирано. В Solo2 не можем да дадем на никого нещо, което никога не сме имали.
Това е първият слой на сигурност на Solo2 и повечето хора имат достатъчно от него. Обичайните заплахи – компрометирана услуга, съдебно разпореждане за компанията, масивно нарушение на доставчика – не ни засягат: няма информация, която да искаме, филтрираме или анализираме.
И тогава, защо криптираме?
Има сценарии, при които архитектурата сама по себе си не е достатъчна. Ако на твоето собствено устройство има резидентна програма, която наблюдава изходящите данни, ако мрежата, през която пътуваш, е под наблюдение от страна с големи ресурси, ако някой има способността да анализира модели на трафик в индустриален мащаб — там се намесват слоевете за криптиране.
Те не са за случайния крадец, нито за да те защитят от самия теб. Те са за случаите, когато изпращаното е достатъчно важно, за да може някой с време, ресурси и мотивация да иска да го прочете. Журналистът с източник, адвокатът с деликатен случай, лекарят с данни за пациент, преговори по споразумение за конфиденциалност. За тези сценарии — и за всеки, който предпочита да не мисли за това дали разговорът му е от тези, които имат значение — Solo2 криптира две неща: съдържанието на съобщението и данните за доставка.
Нов ключ за всяка пощенска картичка
Представи си за момент, че изпращането на съобщение е като изпращане на пощенска картичка. Всеки път, когато напишеш съобщение, Solo2 го криптира с уникален ключ, генериран специално за това изпращане. Веднага след като го използваме, ключът се унищожава. Ако някой успее да открадне ключа на една картичка, би могъл да прочете само нея — нито една повече, нито назад, нито напред. Криптографите наричат това forward secrecy, „перфектно забравяне“, и това е златният стандарт на съвременните лични съобщения.
Нов ключ и за плика
Пощенската картичка никога не пътува сама: тя се намира в плик с данните за доставка — за кого е предназначена, кога е изпратена, в какъв ред спрямо предишните. Този плик също е криптиран, разбира се. Но досега, в предишни версии на Solo2, ключът на плика имаше тенденция да остава същият дълго време. Какво би могло да се разбере, ако някой го получи? Съдържанието пак ще остане нечетимо, да, но би могъл да се състави профил: колко често говориш с някого, в кои часове, с каква честота, в какъв ред.
С новия дизайн, който стартирахме в Solo2, ключовете на плика също се обновяват периодично. Това, за което вече се грижим за съдържанието, разширяваме до данните за доставка. Истинска поверителност, също и на метаданните.
Едно уточнение за думата метаданни. В Solo2 това са данните за предаване, които пътуват вътре в криптирания тунел между изпращащото и приемащото устройство, и нищо повече. Това не са записите, които някои услуги пазят на сървърите си за това с кого говориш, кога и откъде. Също така не пазим с кого разговаряш нито какво казваш.
в изречение
Solo2 те защитава в два слоя. Първо чрез това къде не се записват съобщенията ти; след това чрез начина, по който пътуват малкото байтове, които действително напускат устройството. За повечето хора първият слой е достатъчен. За тези, за които изпращаното е от особено значение — чувствителни документи, разговори с пациент, открити дела, предложения с клаузи за конфиденциалност — вторият слой съществува и работи в тишина.
Solo2 е направен да не се забелязва. Мислим за това с любов и го поддържаме с дисциплина.