Данни, които изглеждат безобидни
Когато приложение за съобщения ти иска телефонния номер, изглежда разумно. В крайна сметка, това е комуникационно приложение. То трябва да знае кой си, за да те свърже с контактите ти. Звучи логично. Но има нещо, което обикновено не се обяснява: телефонният ти номер е свързан с истинското ти име, с личната ти карта, с домашния ти адрес. Не е технически данни. Това е гражданската ти самоличност.
От този момент нататък всяко съобщение, което изпращаш, всяка група, към която принадлежиш, всеки контакт, който имаш, и всеки час, в който се свързваш, е асоциирано с човек с имена и фамилия. Не защото някой го е търсил нарочно. Просто защото така работи системата: номерът ти е дигиталната ти лична карта.
Защо ти го искат?
Официалната причина обикновено е удобството. "Така намираш приятелите си автоматично." Приложението качва списъка с контактите ти на сървъра, кръстосва номерата и ти показва кой друг го използва. Бързо и лесно.
Но помисли обратното. Това означава, че компанията има номера ти, номерата на всичките ти контакти — дори на тези, които не използват приложението — и знае точно кой кого познава. Тази мрежа от връзки е изключително ценна. Не защото се продава директно, а защото позволява изграждането на много точен профил за това кой си, с кого общуваш и как живееш.
Алтернативата съществува
Възможно е да се създаде приложение за съобщения, при което не е нужно да даваш телефонния си номер. Нито имейла. Нито каквито и да е лични данни. Избираш потребителско име — каквото пожелаеш, може да е измислено — и парола. Това е всичко. Никой не знае кой стои зад това име, освен ако ти не кажеш.
За да се свържеш с някого, не е нужно приложението да сканира адресната ти книга. Споделяш QR код или връзка с човека, с когото искаш да говориш, както предпочиташ: лично, по имейл, по друг начин. Връзката се установява между вас двамата. Също така не пазим с кого разговаряш нито какво казваш.
Какво ако загубя акаунта си?
Това е най-често задаваният въпрос. Ако няма свързан телефонен номер или имейл, как да възстановя акаунта си? Отговорът е криптографски подпис: 24 думи, които Solo2 генерира за твоя акаунт. Тези 24 думи са твоята идентичност — ключът за достъп до твоята информация. Записваш ги на хартия, съхраняваш ги на сигурно място (намираш ги в «Моите данни → Виж твоите 24 думи»), и с тях можеш да възстановиш достъпа до данните си от всяко устройство, на което имаш тяхно копие: устройството, на което си ги създал, друго устройство, което си синхронизирал, или резервно копие, което си запазил сам. Данните ти са само там, където си решил да бъдат.
Това е същият принцип, използван от портфейлите за криптовалути. Самоличността ти не зависи от компания, нито от сървър, нито от телефонен номер, който може да се промени. Зависи от нещо, което само ти имаш. И ако никой друг няма тези 24 думи, никой друг не може да бъде теб.
Въпрос на принцип
Искането на телефонен номер не е техническа необходимост. Това е дизайнерско решение. Това е избор на удобството на оператора пред поверителността на потребителя. Това е решение, че е по-важно да се кръстосват бази данни, отколкото да се уважава анонимността на този, който просто иска да говори с друг човек.
Има друг начин нещата да се правят. По-малко удобен за компанията, може би. Но безкрайно по-уважителен към човека от другата страна на екрана.